
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ПРАВОТО НА ЕС. КОМПЛЕКТ ОТ ТРИ ЧАСТИ
интернет книжарница "Нова звезда"
Автор: Атанас Семов
Книгата, наръчникът и требникът са посветени на практически най-важния свързан с Правото на ЕС въпрос, предмет на богата, но и противоречива практика на Съда на ЕС. Преценката дали едно правоотношение попада в обхвата на ПЕС предопределя целия му ход: от нея пряко зависят изпълнението на всички произтичащи от ПЕС задължения и възможността за правните субекти да се позовават на съюзна правна норма, да черпят субективни права от ПЕС и в частност поне от Хартата на основните права на ЕС. Определянето на приложното поле на една съюзна правна норма се свежда до установяването на ВРЪЗКА между нея и конкретното обществено отношение, ситуацията или по-общо материята. За да е в приложното поле на ПЕС, една ситуация в държава-членка трябва да представлява „случай на прилагане“ на ПЕС (пряка връзка) или да разкрива „друг елемент на връзка“ с ПЕС (косвена връзка). Приложното поле на ПЕС обхваща и ситуации, в които то не се „прилага“ (в тесен смисъл), а „въздейства“ – но във всяка ситуация, имаща връзка с ПЕС, то е „приложимо право“. Всеки съдия е длъжен в самото начало на всяко дело служебно да установи дали то попада в обхвата на ПЕС. Същото задължение да преценява дали конкретната ситуация има връзка с ПЕС тежи на всеки, прилагащ право: всички държавни органи и всички частни лица във всяко обществено отношение. Наличието на връзка с една или повече съюзни правни норми ги прави приложими или поне относими и често води до съществено различни правни последици в сравнение с изцяло вътрешните (без никаква връзка с ПЕС) ситуации. Затова преценката дали е налице връзка с ПЕС е първата по време задача в правоприлагането.
