Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава
интернет книжарница "Нова звезда"
Автор: Ива Пушкарова
| Издателство: | Сиела |  | |
| Корична цена: | 11.20 € / 21.90 лв. | ||
| Отстъпка: | 2.24 € / 4.38 лв. (20.00 %) | ||
| Цена: | 8.96 € / 17.52 лв. | ||
| ISBN: | 978-954–28-3245-4 | ||
| Година: | 2020 | ||
| Подвързия: | Меки корици | ||
| Страници: | 408 | ||
| Език: | Български | ||
Институтът на помилването е стар колкото самото наказание. Това е най-древният познат инструмент наказанието да бъде опростено или смекчено – присъщ на всяка власт, дадена на един да решава еднолично чужда съдба. То придружава наказателните системи през цялото им развитие от примитивното възмездие до почитанието към правата на човека като ранно осъзнат израз на две вечни истини за наказанието – че всяка прекомерна репресия поставя в нетърпимо положение всички и че всяка наказваща власт се нуждае от лъч великодушие, което да няма нужда да оправдава. В нормативен план помилването – уредено у нас възможно най-неограничено като изключително средство за пълно или частично окончателно освобождаване от изтърпяване на наказание – на пръв поглед принадлежи към периферията на наказателната система и почти не еволюира. В действителност обаче дори самото му присъствие в правната система влияе пряко на функционирането ѝ. Разширяването на помилването чрез замяна към двете най-тежки наказания през 2006 г. има драматично значение за тяхното приложение. В резултат на упражняването на помилването в тази сфера бяха стабизирани стандарти, приети от ЕСПЧ за най-добра европейска практика. Нормативният контекст на помилването претърпя значими промени със съответно влияние върху институционалните практики. Относително самостоятелни процеси протичат в съдебната практика по прилагане на институти, конкурентни на помилването. В материята на изпитателните срокове, мерките за пробационен надзор, най-тежките наказания, условното предсрочно освобождаване и др. се достигна до устойчиви стандарти с пряко отражение върху приложното му поле. Редица процеси, свързани с концептуализирането и изпълнението на безсрочните наказания, придобиха завършеност едва през последните пет-шест години. Започна прилагането на съдебната замяна на доживотния затвор по чл. 38а, ал. 3 от НК. В наказателноизпълнителната практика беше въведена системата за оценка на риска от рецидив, а процедурите по помилване – еманципирани от влиянието на затворните администрации.